Читающим по-болгарски

Стихотворение «и там где неба вток…» (совсем новое, декабрьское, уже после сданной в издательство книжки) в переводе Марии Липисковой:


Бог – това е кутийка.

D. J.

и там където небето се влива
и там където светлината изтича –
в изтънелия свитък на снега
като разтворен лист…

Две первые публикации года —

по-болгарски, в сетевом журнале «Public Republic»:

Просто стихове

Квадратната река се оглежда в реката
През ослепителните облаци.
Пораснали са къщите, а техните отражения
Върху леките звезди са стеснени;
И така зимата – като бял клей -
Се превръща в дребна монета сред просторния стих.

За какво са тези стихове? Всъщност, време им е да започнат.
(Леки в тягостностно сладкия аромат на листите.)
Да пишем със снежинки върху невската тъма
За да останат тайните на звездите запечатани .
Така правят горите, и градовете.
И собено нашите. В това е бедата.

1987

перевод Марии Липисковой

и по-английски, в сетевом издании InTranslation, приложении к журналу «The Brooklyn Rail»:

* * *

In order to muffle the silent air
from seven-thirty and up till ten,
God came up with sewing machines
which stitch the vine to the clustered grapes.

But even if one comes in disrepair,
all of them need a mechanic then–
the needles keep finding the winding twines,
the grappling clusters cascade and escape.

The yarn might get torn once every fifteen years
(sometime in September, or during the last days of August
that are drenched with grape smoke and silvered rain)

The candle is still, the light leaks through the loom.

The crowding clouds come into bloom.

This is His silence. And beyond it–a thunder is faint.
This is Him who is speaking, to be perfectly honest.

Something cracks in the bushes: the mechanic must be here.

(IX, 2005)

и еще одно стихотворение в рамках публикации «Four Contemporary Russian Poets: Grigori Dashevsky, Leonid Schwab, Semyon Khanin, and Oleg Yuriev». Перевод Саши Спектора, Даниила Черкасского и Антона Тенсера.

Читающим по-болгарски (5)

Стихотворение 1983 г. » В рай пускают только птиц…» по-болгарски:

В рая пускат само птиците
Само птиците, само рибите,
Топящият се лъч пречупен през водата.
Само светеща тъма
(На хълма може да се съгласиш
За известно време да не се спускаш
До нещастието).,

В рая пускат само тези
Единствено тези, които не сме ние,
Само светещите във водата и над нея.
Само тези, които са обещали
Без начало и основа
Да легнат върху изпълнената със светлина игла
При свършека на дните.

пер. Мария Липискова

Читающим по-болгарски

Роман с болгарским продолжается. Вот болгарский перевод моей статьи из «Neue Zürcher Zeitung» о всероссийской музейной ревизии. На сайте болгарской редакции «Немецкой волны». Которая, между прочим, могла бы и спросить разрешения.

Читающим по-болгарски (4)

Еще одно стихотворение в переводе на болгарский язык (пер. Марии Липисковой): «Стихове от югозапад».

Читающим по-болгарски

Еще один текст из поэмы «Обстоятельства мест» („Обстоятелства на местата”) в переводе Марии Липисковой —

За геометрията на веществата и съществата

Не помню, говорил уже, что русское издание поэмы должно выйти в октябре?

Читающим по-болгарски (2)

В том же сетевом издании «Public Republic» в переводе Марии Липисковой опубликован текст из поэмы «Обстоятельства мест» — «НОЩНО МОРЕ ВЪВ ФРАНКФУРТ. АПРИЛ. ЕДНОПОСОЧНА УЛИЦА».

Как уже сообщалось, несколько дней назад поэма вышла отдельным изданием по-немецки, скорый ее выход по-русски — вполне вероятен.

Читающим по-болгарски: «Смляната на малки късчета мъгла…»

Стихотворение вашего корреспондента в сетевом журнале «Public Republic», перевод Марии Липисковой.

ДОПОЛНЕНИЕ: Еще один вариант перевода этого стихотворения на болгарский (Марии Вирхов).