Квадратната река се оглежда в реката
През ослепителните облаци.
Пораснали са къщите, а техните отражения
Върху леките звезди са стеснени;
И така зимата – като бял клей —
Се превръща в дребна монета сред просторния стих.

За какво са тези стихове? Всъщност, време им е да започнат.
(Леки в тягостностно сладкия аромат на листите.)
Да пишем със снежинки върху невската тъма
За да останат тайните на звездите запечатани .
Така правят горите, и градовете.
И собено нашите. В това е бедата.

1987

In order to muffle the silent air
from seven-thirty and up till ten,
God came up with sewing machines
which stitch the vine to the clustered grapes.

But even if one comes in disrepair,
all of them need a mechanic then–
the needles keep finding the winding twines,
the grappling clusters cascade and escape.

The yarn might get torn once every fifteen years
(sometime in September, or during the last days of August
that are drenched with grape smoke and silvered rain)

The candle is still, the light leaks through the loom.

The crowding clouds come into bloom.

This is His silence. And beyond it–a thunder is faint.
This is Him who is speaking, to be perfectly honest.

Something cracks in the bushes: the mechanic must be here.